Национал ният форум «Орфеева дарба» и неговата мисия

Аннотация

Данная статья посвящена проблемам организации Национального форума «Дарование Орфея», который является сообществом педагогов - музыкантов и деятелей культуры Респулика Болгария с утвержденным именем в культурном календаре Софии и всей страны, прежде всего через ежегодный детско - юношеский музыкальный конкурс с таким же названием, патентованным впервые в 2006 - м году

Националният форум «Орфеева дарба» е сдружение на музикални педагози и културни дейци с утвърдено име в културния календар на София и страната най - вече с ежегодния детско - юношески конкурс със същото име, патентовано през 2006г. Началото му е през 1994 г., когато организирахме едно от най - първите учителско- граждански сдружения «Орфеево изворче», загрижени за запазване на фолклорното богатство на България, което през 2004 г. прерасна в друго сдружение с по - широки функции - «Орфеева дарба». Дванайсетте години на нашата дейност са повод за равносметка и поглед назад, към началото, както и напред, към перспективите. В този поглед ние гце потърсим мненията на изтъкнати наши музиканти и педагози, композитори и етнографи, наши приятели и съмишленици, загрижени като нас за бъдещето на музикалната култура в България и музикалното възпитание на нейните деца. Загцото гце ни кажат истината.

Основната дейност на сдружението е в две посоки:

1. Организация и провеждане на ежегодния Национален детско - юношески конкурс «Орфеева дарба»;

2. Организация и провеждане на квалификационни курсове и семинари с учители по музика и ръководители на състави. Осъзнаваме нашата мисия като «запазване и развитие на музикалната дарба на българските деца и младежи чрез популяризиране на техните изпълнителски постижения и обмяна на опит между преподавателите и / или тяхната квалификация». Първоначално задачата ни бе насочена към музикалнофолклорното богатство на страната, обаче по - късно осъзнахме, че в областта на фолклора има вече достатъчно сцени, фестивали, тв предавания и други пространства, конто му осигуряват определен приоритет, докато в класическата музика пропагандирането е сведено почти до нулата, особено в медиите. На екраните няма детски хорове, няма изпълнители на класически инструмента, въпреки че все още съществуват специализирани училища и висши учебни заведения по изкуства със съответните специалности в тях. Международное телевизионни формати «България търси талант» или «Гласит на България», както и «Детска евровизия» отприщиха пътя на вокални изяви на деца най - вече в областта на популярната музика, по - малко във фолклора. Дали времето диктува тази ситуация, дали обществото не се нуждае вече от Изкуство с голяма буква, или диспропорцията зависи от управлението на културата?

Вече 12 години поред провеждаме нашия Национален конкурс «Орфеева дарба» по три направления, като в областта на класическата музика имаме подкрепата на личности като проф. д-р Милена Шушулова (НБУ) и проф. д-р Ангел Македонски (HMA), в областта на фолклора неоценима е заслугата на Елена Огнянова - съвременния будител и стожер на българщината и фолклора. Тя е наш почетен член и подпомага всяко издание на конкурса с енциклопедичните си знания като етнограф и омайното си общуване с участниците като писателка. Доц. Венци Димов, проф. Лозанка Пейчева, Светла Караджова, д-р Бинка Добрева и др. също имат принос в неизменно високото равнище на конкурса, както и вквалификационната дейност с колегите извън него. В раздела «Популярна музика» журират Мими Иванова, Хайгашод Агасян, Красимир Милетков, Доротея Петрова и други известии дейци. Това сътрудничество с изтькнати дейци на българската култура извънредно обогатява нашата дейност, превръща я в значим дял, етап на музикалновъзпитателния процес в България със свои устойчиви белези, успехи и проблеми.

Трябва да благодарим на Столичната община за ежегодния патронаж и супер приз като синтезатор, който се връчва от кмета на София - първо г-н Стефан Софиянски, после г-н Бойко Борисов, след това от представители на отдел «Култура». Също така неизменно ни подпомага туристическата фирма «Географски свят», като предоставя сертификат за пътуване на едно дете лауреат до Гърция, а народният певец Илия Луков подарява пет професионални микрофона на лауреатите в конкурса за народно пеен. Твърде скромен награден фонд.

Eto какво казват другите за нас - това са мненията на председатели и членове на журита, споделени по наша покана в писмени интервюта по повод на конкуренте «Орфеева дарба» като мисия, организация, участници и проблеми (интервюта от април 2016 г.).

Доротея Петрова, отговорен редактор, БНР:

Установено е, че заниманията с музика дават много голямо предимство на децата за хармоничното им интелектуално развитие. Освен това позитивните емоции, евързани с изяви пред публика, завинаги определят и положителната ценностна система. Когато децата получават одобрение за това, което правят и за което са положили усилия, по - нататък в живота си те никога няма да потърсят други (отрицателни) начини да впечатлят околните. C други думи - всяка възможност за публична изява за децата е полезна. Мисля, че е особено полезно поощрението за положен труд. Не само този на децата, но и на техните преподаватели. В този смисъл принципът «конкурс» е по - добър от «фестивал», при който радостта от това, да покажет себе си на сцената, е единствен мотив за участие.

Принципът на състезанието и конкуренцията ми се струва по-полезен, тъй като учи децата да се справят и с възникващите понякога разлики между самооценката и оценката на другите за теб. Това може да ги научи да бъдат по-щастливи, когато пораснат. Учи ги да са самокритични, учи ги, че «наградата» в живота идва за реални заслуги. «Орфеева дарба» (или «Орфеево изворче», както се наричаше при създаването си) е един много амбициозен проект, целящ може би да обхване всички области в музикалната работа на педагозите и техните възпитаници. Да представи работата и постиженията както на профилираните училища и паралелки, така и на любителските школи. Локацията му в София е предимство за конкурса. Столицата има добра комуникация с цялата страна (автобуси, влакове, пътища). Вероятно обаче предимството на местоположението е и недостатък, тъй като Столичната община има и много други амбициозни проекта, на конто обръща по - голямо внимание и в конто влага повече средства. Прави впечатление, че участниците намаляват. Наличието на много други сходни събития, конкурси и фестивали «разсейва» интереса, изсмуква потенциала на «Орфеева дарба». Появата на телевизионните формата нанася може би най - сериозния удар в това отношение, като непоправимо уврежда децата и представата им за това, кое е похвално, кое е естетически ценно, как се постига успехът... Вместо висока оценка за усилия, талант и чувство за мярка телевизията «награждава» пошлостта, прави «шоу» вместо изкуство, употребява децата за продажба на реклама и телевизионно време.

В едно комерсиално общество на публиката се предлага за продан «шоу», а там, където има потенциален пазар, там има и жестока конкуренция. В този смисъл, «продаването» на не - българска музика е особено опасно, защото обслужва чужди интереси. Съзнателно или не, ние ставаме участници в съсипването на националната ни култура. За съжаление битката с тези явления е битка между Давид и Голиат. Но нека започнем най - напред с осъзнаването на проблемите.

Неподходящият репертоар е основен проблем (на участниците). Родителите и самите деца трябва да разберат, че учат музика все пак. Музиката е изкуство, а изкуството е в мярката. Когато тя се прекрачи, отиваме в пошлостта и кича. На децата трябва да се предлагат песни, конто те имат емоционалния потенциал да преживеят, а след това и да изразят. Педагозите ги учат как да изразяват емоциите си. Те не трябва да ги учат на подражателство, а на осъзнаване на собствения им емоционален свят. Така ще ги оформят чрез изкуството като пълноценни личности. Никоя нация не би искала да има клоуни вместо личности. Ценното във всеки човек е неговата уникална индивидуалност и неповторимост. Не трябва да преставаме да убеждаваме родителите, че никое жури в конкурс не се впечатлява от трудната «възрастна»песен, а от това, дали детето може да пее и дали успява да пресъздаде своя трактовка на образите в песента. Вижда се, че екипът на «Орфеева дабра» е екип от съмишленици, хора педагози, конто са най - близо до децата и милеят за тяхното възпитание, приели са за своя кауза да дадат най - доброто на нашите талантливи българчета. Бихме могли да опитаме да обединим още повече усилията си, конто са в една и съща посока. Например: от името на неправителствени организации и сдружения на педагози и музикални дейци може да бъде поискано съдействие от страна на БНР. Радиото има във фонотеката си немалко забавни български детски песни и инструментали към тях, конто би могло да предостави. БНР би трябвало да изпълнява своята роля на обществена медия и да откликне на подобна инициатива.

В променената среда в България от нас се иска да станем по - агресивни, повече да говорим и да шумим, повече да се бутаме в полезрението на публиката, да критикуваме другите и повече да изтъкваме предимствата си.

Бъдете по - агресивни, активин и непримирими, уважаемы дами!

Хайгашод Агасян, композитор:

Изказвам радостта и удовлетворението си като съпричастник на един от най- престижните конкурси за млади изпълнители Орфеева дарба! Конкурсът защити за поредей път високия си престиж и като организация, и като изключително конкурентно ниво на изпълнителите. Доброто озвучаване даде възможност за пълна изява на участниците в конкурсната програма. НФ Орфеева дарба е част от поредицата конкурси, конто се провеждат в цялата страна от м. март до м. ноември. Считам, че с годините той е защитил авторитета си и е достойно лице на конкуренте както в столицата, така и в страната ни. Проблемите при малките изпълнители според мен са в дилемата - дали да изпълнят детска песен, подходяща за възрасттта им, или да се опитат да подражават на известии наши или чужди изпълнители, конто опити често са неуспешни. Мисля, че вокалните педагози носят отговорност за подбора на репертоара за всяко дете. А като препоръка към по - големите изпълнители бих им обърнал внимание за по - прецизен подбор на български песни. Othobo ролята на вокалния педагог е огромна - да избере песен с подходящ диапазон и музикално - художествени качества, логична спойка между стих и мелодия, а не песни - еднодневки на неграмотны авторы, с крещящи прозодии и хармонични недоразумения. Това е и критерий за професионализма на педагога, чиято задача е и да възпитава художествен музыкален вкус. Не мога да бъда безразличен към отговорно евършената работа на организаторите, както и добронамерената атмосфера по време на конкурса, което горещо аплодирам! Благодаря за възможността да общувам с прекрасните млади изпълнители на България!

Д-р Бинка Добрева, ЮЗУ, народна певица:

Всяко време има своите нови формы за изява на талантливы, даровиты и амбициозны деца. Диес е времето на фолклорните конкурси и един от тях е детският коткурс «Орфеева дарба», с утвърдена ежегодна 16 - годишна традиция. Форумът «Орфеева дарба» подкрепя, окриля и поощрява младите хора в избора им, както и ги мотивира да продължават обучението и усъвършенстването си. За мен е удоволствие да бъда част от журиращия състав и да проследявам израстването на децата. В тях има една чистота, която е много силна и завладяваща.

Организацията на конкурса е добра, моята препоръка е да се борим за медийно отразяване и особено за това, лауреатите да имат телевизионно участие. Също така да има повече награди за участващите, за да не си тръгват огорчены. Препоръките ми са по-скоро към преподавателите - вокални педагози, конто понякога използват песенен материал, който е над възможностите на участниците (голям тонов обем на песните, трудна орнаментика, дълга фраза, дишане), или неправилна методика по отношение на стилистиката, особеностите и показване на грешна орнаментика. Правилно е всеки участник да представя репертоар от мястото, откъдето идва, да се тьреят корените на детето, за да се развива и съхранява фолклорният диалект. Хубаво е да има среща на преподаватели, за да обменят опит, проблемы, а защо не и да си помагат.

Пожелавам здраве и творческа енергия на целия екип на «Орфеева дарба»!

Красимир Милетков, композитор:

Имам чудесни впечатления от поредния конкурс «Орфеева дарба», в конто участвам като член на жури вече повече от 10 години. Виждам, че конкурсът е желан и уважаван както от музиканти, така и от колеги учители. Наблюдавам стабилно високо ниво на участниците деца, както и по-високо равнище на вокалните групи от най - малките (от шест групи - два златни медала!).

Открои се един основен проблем на повечето участници - неподходящият репертоар! Детските български песни са заменени от естрадни, а това не бива да се поощрява. Напротив, трябва да обединим усилията си за преодоляване на липсата на детски съвременен репертоар със следните стъпки: в Статута на Конкурс «Орфеева дарба» по-категорично да се посочи изискване децата от предучилищна възраст да изпълняват само български песни или песни на български композитори и само на български език. А от страната на Съюза на българските композитори - призив и поощрения за детски песни или съвременни аранжименти на стари български детски песни от типа на «Зайченцето бяло», «Шаро и първият сняг» и други. Не бива да се забравя творчеството за деца на майстори като Д. Христов, П. Хаджиев, Ал. Райчев, П. Ступел и други от тази поредица. Дори да се обяви специална награда в Статута на Конкурса за изпълнение на песен от стари майстори!

Мойте наблюдения (на Г. Стоянова - вече като член и председател на жури) за изявите на солиста певци в раздел „Популярна музика” показват следното:

  • Всички участници от I до IV възрастова трупа показват певческо равнище от добро и нагоре. Няма посредствено представяне, което говори за сериозна работа на учители, вокал ни педагози и ръководители на групи.
  • Както винаги, има разкошни, богата тембристи гласове, вокални постижения на сериозно равнище, по - добро с всяка следваща година.
  • Всички солиста демонстрират уверено държане на сцената, добра работа с микрофон (дори и най - малките), изыскано сценично облекло (с малки изключения), добра вокална школа, усет за стал (по - рядко).
  • Проблемите започват и завършват с неподходящия репертоар, особено при малките. За разлика от предишните десетилетия в работата с деца се усеща тотална липса на съвременни детски песни, затова се въртят само песните на Kp. Милетков, X. Агасян, Св. Лобошки, конто спасяват сега положението.
  • Другият проблем, произтичащ донякъде от предходния, е подражателството не само на песен, но най - вече на маниера на пеене на «големите» - Л. Иванова, П. Христова, П. Буюклиева и всички западни звезди. Ако при 14 - 18 - годишните това донякъде може да се приеме, при малките е тотално опорочаване на представянето.
  • Във вокалната стилистика наред с прекрасны изпълнения има проблемы с неизравнени регистри, агресивно подаване на звука и неоправдано форсиране, маниерничене в чуждия репертоар, липса на изграждане на образа на песента, липса и на усет за стал.
  • При малките би трябвало да се погрижим за прецизна хореография на песните, с което многократно би се повишил успехът на изявата. Всъщност не само при малките, защото сценичното представяне на песента, дори и народна, изисква определен артистизъм, допълнителни ярки двигателни детайли в изпълнението, а това е ново и специфично умение, на което трябва да учим и децата.

Заключение

Общото впечатление от певческите изяви на децата и младежите е много добро и най - важното - много позитивно в перспектива. За това говорят и многото награди на певците - да са им честити!

 

Литература:

  1. Вълчев Р. Опит за социално - професионален портрет на българскиея учител. София, 1986. 123 с.
  2. Стоянова Г.И. Опыт содружества «Дарование Орфея» в Болгарии// учитель музыки.От Орфея до ди - джея. София: Авангард Прима, 2016 С. 47 - 51.
  3. Стоянова Г.И. Учителят по музика - професия, майсторство, признание// Есенин научно - образователен форум: «Учителят: призвание, компетентност. признание. София: издание ута «Св. Кл.Охридски», ДИУУ, 2011. С. 33 -40.
Год: 2018
Категория: Педагогика